16.08.2019 г., 12:01

Грухтенето на един народ

682 5 10

 

Грухтим

във кочината

на живота, 

и спим, 

когато трябва 

да сме будни. 

 

Май важното отново ни убягва

и мозъчни бацили чумни

от Африка, или от майната си, 

хуманно ни убиват. 

 

Грухти, грухти -

Свинете ги зариват

в масов гроб 

дори и още живи... 

А пък над нас ветреят гриви

убийците на нашия живот. 

 

04.08.2019.

 

Георги Каменов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега поглеждам, един от коментарите ми нещо го няма, но както и да е.
    Тео, посланието ти е много силно! Аз също се гордея, че съм българин, а факта, че съм работил само в България, е едно от следствията на това. Без да се хваля, ме бива в работата ми доста, като освен това съм работил с чужденци доста пъти. Отклонил съм няколко пъти директни предложения за работа в чужбина. Въпросните чужденци в България ни гледат, като втора категория хора, а отвън... Не ми се мисли! Но категорично няма да мога да изтърпя да ме гледат, като по-малко бял така да се каже...
    Ина, твоят поглед също много е силен, а цитатът казва много...
    Благодаря ви!
  • Ничка, дано, дано се спрем преди падането!
    Петър, имах честа да познавам лично дядо Добри дълги години. Отдавна мисля да посветя творба на него и все отлагам...
    Но си абсолютно прав в едно - докато ние си говорим, има хора, които скромно просто действат...
    Благодаря сърдечно и на двама ви!
  • Всеки по различен начин изразява своята болка. Когато се съберем, тогава ще сме силни. Но Тео е прав, докато ние мислим и говорим, някой просто прави нещо. Като добрия дядо Добри например. Трябва да се действа.
  • Истината си обрисувал Гош!
    Нещата отиват към пропастта!
  • Само с "гордост и предразсъдъци" сериала само става по-дълъг и разводнен... Днес можеш да живееш навсякъде. Но независимо къде живееш, ако мразиш себе си и живота си... никой не може да ти помогне.
    "Ако ние искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са. Всеки народ заслужава съдбата си..." Шарл Монтескьо

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...