Aug 16, 2019, 12:01 PM

Грухтенето на един народ

  Poetry » Civic
686 5 10

 

Грухтим

във кочината

на живота, 

и спим, 

когато трябва 

да сме будни. 

 

Май важното отново ни убягва

и мозъчни бацили чумни

от Африка, или от майната си, 

хуманно ни убиват. 

 

Грухти, грухти -

Свинете ги зариват

в масов гроб 

дори и още живи... 

А пък над нас ветреят гриви

убийците на нашия живот. 

 

04.08.2019.

 

Георги Каменов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сега поглеждам, един от коментарите ми нещо го няма, но както и да е.
    Тео, посланието ти е много силно! Аз също се гордея, че съм българин, а факта, че съм работил само в България, е едно от следствията на това. Без да се хваля, ме бива в работата ми доста, като освен това съм работил с чужденци доста пъти. Отклонил съм няколко пъти директни предложения за работа в чужбина. Въпросните чужденци в България ни гледат, като втора категория хора, а отвън... Не ми се мисли! Но категорично няма да мога да изтърпя да ме гледат, като по-малко бял така да се каже...
    Ина, твоят поглед също много е силен, а цитатът казва много...
    Благодаря ви!
  • Ничка, дано, дано се спрем преди падането!
    Петър, имах честа да познавам лично дядо Добри дълги години. Отдавна мисля да посветя творба на него и все отлагам...
    Но си абсолютно прав в едно - докато ние си говорим, има хора, които скромно просто действат...
    Благодаря сърдечно и на двама ви!
  • Всеки по различен начин изразява своята болка. Когато се съберем, тогава ще сме силни. Но Тео е прав, докато ние мислим и говорим, някой просто прави нещо. Като добрия дядо Добри например. Трябва да се действа.
  • Истината си обрисувал Гош!
    Нещата отиват към пропастта!
  • Само с "гордост и предразсъдъци" сериала само става по-дълъг и разводнен... Днес можеш да живееш навсякъде. Но независимо къде живееш, ако мразиш себе си и живота си... никой не може да ти помогне.
    "Ако ние искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са. Всеки народ заслужава съдбата си..." Шарл Монтескьо

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...