anastasia73 (Анастасия)
30 101
8.09.2020 г., 16:08 ч.

Грях 

  Поезия » Друга
669 1 5

Празно място и време за дъжд,
самота ли... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.

 

Той го знае, но пише ми стих
и измисля ми къдрави рими,
аз – невежата, в него се скрих,
без да питам за Бог, и за име.

 

Приютява ни сладкият грях –
аз в око съм, а той е в сълзата.
Рими тежки, но как е без тях
любовта от любов незасята.

© Анастасия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??