Една изстинала любов,
а още свети топлина...
Любов летяла в бурята,
с прекършени криле....
Възкръсвала от пепелта,
родена да гори и страда,
прегърнала човешката тъга,
пътува към самотен остров.
Когато я погледна...
виждам слънцето – изгрява!
А само искам да мълча,
защото мога да обичам...
© Юлиян Петков Всички права запазени