Кръжат в небето гълъби,
в крилата тайни скрили.
Сърце до болка се е свило.
Ще стигнат ли последните ми сили
трохи надежда да ти пратя,
две шепи изгоряло злато
от спомени за любовта ни?
Вярата остана да кръжи,
с гълъбите изгубили следи.
На тях сърцето си обрекох,
ръцете на други не нарекох,
последен дъх в прегръдка само
остана... за да виждам, че те няма .
© Радка Иванова Всички права запазени