3.12.2008 г., 11:58

Гълъби "Надежда"

766 0 3
 

Кръжат в небето гълъби,

в крилата тайни скрили.

Сърце до болка се е свило.

Ще стигнат ли последните ми сили

трохи надежда да ти пратя,

две шепи изгоряло злато

от спомени за любовта ни?

Вярата остана да кръжи, 

 с гълъбите изгубили следи.

На тях сърцето си обрекох,

ръцете на други не нарекох,

 последен дъх в прегръдка само

остана... за да виждам, че те няма .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...