Гълъбица
Гълъбица бяла взе да гука,
на сайванта в сламено гнездо.
Яйчица от дни тя нежно мъти,
със телце ги топли, къта под крило.
Гълъбица в утрото загука,
за да каже и на слънцето дори.
Идва време майчица да стане,
да си има рóжбици добри.
А невеста млада все я слуша,
с мисли тъжни, с грижи на лице.
А невеста тихо ѝ говори,
как от пет години няма си дете.
Гукай, гълъбице белокрила,
мъката гонѝ ми от сърцето!
И молбите ми за рожба мила
ти при Бог изпращай на небето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
