Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
13.03.2018 г., 23:41 ч.  

Гълъбица 

  Поезия » Друга
446 1 9

                 Гълъбица бяла взе да гука,

                 на сайванта в сламено гнездо.

                 Яйчица от дни тя нежно мъти,

                 със телце ги топли, къта под крило.

 

                Гълъбица в утрото загука,

                за да каже и на слънцето дори.

                Идва време майчица да стане,

                да си има рóжбици добри.

 

                А невеста млада все я слуша,

                с мисли тъжни, с грижи на лице.

                А невеста тихо ѝ говори,

                как от пет години няма си дете.

 

                Гукай, гълъбице белокрила,

                мъката гонѝ ми от сърцето!

                И молбите ми за рожба мила

                ти при Бог изпращай на небето!

                

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??