Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
Mar 13, 2018, 11:41 PM  

Гълъбица 

  Poetry » Other
450 1 9

                 Гълъбица бяла взе да гука,

                 на сайванта в сламено гнездо.

                 Яйчица от дни тя нежно мъти,

                 със телце ги топли, къта под крило.

 

                Гълъбица в утрото загука,

                за да каже и на слънцето дори.

                Идва време майчица да стане,

                да си има рóжбици добри.

 

                А невеста млада все я слуша,

                с мисли тъжни, с грижи на лице.

                А невеста тихо ѝ говори,

                как от пет години няма си дете.

 

                Гукай, гълъбице белокрила,

                мъката гонѝ ми от сърцето!

                И молбите ми за рожба мила

                ти при Бог изпращай на небето!

                

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??