Hа птица волна сянка, ако хванете
Трагедиите – малките – големите,
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите,
и сянката до него. Вярна, тиха.
А казват – смелостта е за безумните.
На себе си поне не измениха.
Та малко преглътнете си молитвите,
гигантски сенки... на страха в очите!
Научите ли след погром да литвате
и смелостта навярно ще простите.
А после нощем зяпащи таваните,
мислете си: Къде ли са? Далече
на птица волна сянка, ако хванете –
светът ви безвъзвратно е обречен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
