Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18133
1.12.2021 г., 10:46 ч.

Hа вятър плява 

  Поезия » Философска, Гражданска
378 1 6

И то е станало такова,
каквото и самото време.
Уж слънце. Грее, а свръхнова,
в сърцето му искрящо дреме.

 

Зенит, надир, дали ни пука?
Не сме и чували навярно.
Блажена гордостта неука,
човечество неблагодарно.

 

Човек в паницата си взрян е,
тълпата – ла̀мя – многолица.  
Какво за утре ще остане?
Ни твар, ни цвете, нито птица.

 

Дарил ни нявга Бог скрижали
и дух божествен. За какво ли?
Вълкът би плячката пожалил,
човекът – не! И да го моли.  

 

Един поет с език изтръгнат,
прогаря листа с думи. Всуе!
След него няма и да тръгнат.
Кой иска лудия да чуе?

 

И може би звучи жестоко,
но край нечуто приближава,
а цар далеко, Бог  – високо,  
стихът горчив – на вятър плява.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??