Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Dec 1, 2021, 10:46 AM

Hа вятър плява 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
439 1 5

И то е станало такова,
каквото и самото време.
Уж слънце. Грее, а свръхнова,
в сърцето му искрящо дреме.

 

Зенит, надир, дали ни пука?
Не сме и чували навярно.
Блажена гордостта неука,
човечество неблагодарно.

 

Човек в паницата си взрян е,
тълпата – ла̀мя – многолица.  
Какво за утре ще остане?
Ни твар, ни цвете, нито птица.

 

Дарил ни нявга Бог скрижали
и дух божествен. За какво ли?
Вълкът би плячката пожалил,
човекът – не! И да го моли.  

 

Един поет с език изтръгнат,
прогаря листа с думи. Всуе!
След него няма и да тръгнат.
Кой иска лудия да чуе?

 

И може би звучи жестоко,
но край нечуто приближава,
а цар далеко, Бог  – високо,  
стихът горчив – на вятър плява.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??