Хай-ху 18

На стария дувар,

върху кирпич белосан

с хоросан и вар,

почива с клюмнали криле,

прекършен стършел –

от гайле.

---32

Оса бръмчи

над динена кора...

Удавена от сока –

спря.

---33

Под лист, жужи пчела –

с прашец полепнал по гърба

с две кошнички на задните крака...

Приспивно, гали ми слуха.

---34

Изтупва се люляк, освежен от дъжда...

Търкулват се капки с аромат от цвета –

попиват в изпръхнала, жадна земя.

---35

Търкулна се луната,

като детството –

забързана към утрото

се скри,

когато любопитно

и естествено,

надникна слънцето

свенливо, призори.

---36