26.03.2022 г., 11:39

Hай-пролетната приказка

590 4 8

Притича утро с нощница кенарена,
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.

 

Заплете си в косите златни сините,
поръбени от облаци кордели
и щъркели потракват на комините
най-пролетната приказка подели.

 

Дошли са отдалече с обич водени,
от пролет бяла и добра надежда.
Дочакани от вятър мил свободен и,
все по-красив светът сега изглежда.

 

Души лилави крият перуниките,
набождат смело из калта лалета,
а лястовица бяла тихо вика те:
Изгрей, дъга, над старата планета!

 

За да разкърши плещи, уморените,
върбите да помилва пак южнякът,
че чудесата случват се, по вените,
мъзга потича, семенцата чакат.

 

Напук на всички ледени замръзнали,
и пълни с вълчи вой и хищни нощи,
усмивките на утрото са дръзнали,
да ни събудят. Хора сме... Все още!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...