Hай-пролетната приказка
Притича утро с нощница кенарена,
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.
Заплете си в косите златни сините,
поръбени от облаци кордели
и щъркели потракват на комините
най-пролетната приказка подели.
Дошли са отдалече с обич водени,
от пролет бяла и добра надежда.
Дочакани от вятър мил свободен и,
все по-красив светът сега изглежда.
Души лилави крият перуниките,
набождат смело из калта лалета,
а лястовица бяла тихо вика те:
Изгрей, дъга, над старата планета!
За да разкърши плещи, уморените,
върбите да помилва пак южнякът,
че чудесата случват се, по вените,
мъзга потича, семенцата чакат.
Напук на всички ледени замръзнали,
и пълни с вълчи вой и хищни нощи,
усмивките на утрото са дръзнали,
да ни събудят. Хора сме... Все още!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
