Hай-пролетната приказка
Притича утро с нощница кенарена,
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.
Заплете си в косите златни сините,
поръбени от облаци кордели
и щъркели потракват на комините
най-пролетната приказка подели.
Дошли са отдалече с обич водени,
от пролет бяла и добра надежда.
Дочакани от вятър мил свободен и,
все по-красив светът сега изглежда.
Души лилави крият перуниките,
набождат смело из калта лалета,
а лястовица бяла тихо вика те:
Изгрей, дъга, над старата планета!
За да разкърши плещи, уморените,
върбите да помилва пак южнякът,
че чудесата случват се, по вените,
мъзга потича, семенцата чакат.
Напук на всички ледени замръзнали,
и пълни с вълчи вой и хищни нощи,
усмивките на утрото са дръзнали,
да ни събудят. Хора сме... Все още!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
