Hай-светлия ми стих
Светът ви е като черупка крехък,
от бури и безумия люлян.
Аз имам стих и песен за утеха,
и обич – ласка в нежната ми длан.
Денят ви е за жертва набелязан
от времето – безмилостен джелат.
На мен дъгата тайно ми показа
как обичливо дъждове валят
над сънищата, над града ни сушав...
Зениците си на нощта дарих.
ушите си – на вятър, за да слуша
молитвата в най-светлия ми стих.
И да прогледне, от гласа ми сепнат,
светът ви. Да се влюби и по-лек
с глухарчетата, що стиха ми шепнат,
човекът да докосне друг човек...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
