valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
10.05.2009 г., 12:27 ч.

Хайде, пали! 

  Поезия
698 0 12

Палиш ли още нощите с дълги фитили,

за да избухне в пламъци новият ден?

Искам да викна, а нямам физически сили.

Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.

Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият.

Ти като птица размаха криле и се скри.

Мислите сиви подобно на вълци се бият,

дерат на парчета моите крехки мечти.

Голи надежди се мъчат да ги спасяват,

но са завързани късо в душата със страх

и гибелта като прах на мъртвец разпиляват,

за да възкръсне в мен малка частица от тях.

Вият в главата ми, спомени-оплаквачки.

Светлият ден като котва в очите тежи.

Слънчева пита в небето с лъчите си грачи.

Чакам те. Хайде. Страстта ми сега запали!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??