Кацнал врабец
на заснежения клон,
вика пролетта.
***
Цъфналите божури,
пухкави облаци,
слезли на земята.
***
Мисълта за теб
с дъх на ранна пролет
все още в тишина.
***
Запролети се.
Цъфналата череша зесенчи
черните облаци.
***
Зима и пролет
в снежно-зелена импресия.
Спри колата.
***
Стръмен е пътят
към планинския резерват.
Отстрани цветя.
***
Прекършени клони,
паднали млади дървета
на планинския връх.
***
Край реката сам
седя. Няма надежда -
няма и мъка.
(по Боеций)
***
Цяла изгоря
ухайната пръчица.
Седя мълчалив.
***
Твойте устни
върху чашата до мен.
Пролетен вятър.
***
Две насекоми
танцуват в забрава край
цъфналия храст.
***
Заесени се.
Хлад обвя брезичката.
Ранна вечер.
***
Спокойно пада
есенният лист в реката.
Отмина лятото.
***
Как ме стоплиха
цветята на зимата
върху прозореца.
***
Измореният
от бурята лист падна.
Тиха вечер.
***
Мека вечер.
Горичката прошепва
под летния ветрец.
***
Скучен е краят
на тази морна седмица.
Топъл зелен чай.
***
И пътеката
и утрото под юрган
от пролетен цвят.
***
Можеш ли сама
да избягаш от паяжината
малка пеперудо?
***
За малко да отнесе деня
пролетния порой.
Чета хайку.
***
Живот и смърт
навсякъде по света.
Еднодневка.
***
Следобеден чай.
Ветреца довя дъжд
от сливов цвят.
***
Утринно слънце.
От върховете на тревата ми намигат
капчици роса.
***
От какво се разпя
така хубаво,славейче?
Приглася и реката.
***
Никой не те безпокои
калинке
върху горския храст.
***
Ти си нищо
и всичко за мен
селска къщичке.
***
Кой е този бхикшу
загледан в планинския хребет?
Черния котарак.
***
© Владимир Стоичков Всички права запазени