Хайку

Кацнал врабец
на заснежения клон,
вика пролетта.

***
Цъфналите божури,
пухкави облаци,
слезли на земята.

***
Мисълта за теб
с дъх на ранна пролет
все още в тишина.

***
Запролети се.
Цъфналата череша зесенчи
черните облаци.

***

Зима и пролет
в снежно-зелена импресия.
Спри колата.

***

Стръмен е пътят
към планинския резерват.
Отстрани цветя.

***

Прекършени клони,
паднали млади дървета
на планинския връх.

***

Край реката сам
седя. Няма надежда -
няма и мъка.
(по Боеций)
***

Цяла изгоря
ухайната пръчица.
Седя мълчалив.

***

Твойте устни
върху чашата до мен.
Пролетен вятър.

***

Две насекоми
танцуват в забрава край
цъфналия храст.

***

Заесени се.
Хлад обвя брезичката.
Ранна вечер.

***

Спокойно пада
есенният лист в реката.
Отмина лятото.

***

Как ме стоплиха
цветята на зимата
върху прозореца.

***

Измореният
от бурята лист падна.
Тиха вечер.

***

Мека вечер.
Горичката прошепва
под летния ветрец.

***

Скучен е краят
на тази морна седмица.
Топъл зелен чай.

***

И пътеката

и утрото под юрган

от пролетен цвят.

***

Можеш ли сама

да избягаш от паяжината

малка пеперудо?

***

За малко да отнесе деня

пролетния порой.

Чета хайку.

***

Живот и смърт

навсякъде по света.

Еднодневка.

***

Следобеден чай.

Ветреца довя дъжд

от сливов цвят.

***

Утринно слънце.

От върховете на тревата ми намигат

капчици роса.

***

От какво се разпя

така хубаво,славейче?

Приглася и реката.

***

Никой не те безпокои

калинке

върху горския храст.

***

Ти си нищо

и всичко за мен

селска къщичке.

***

Кой е този бхикшу

загледан в планинския хребет?

Черния котарак.

***