29.02.2008 г., 0:09

Хала се наричам аз

986 0 0
 

          Хала се наричам аз,

          вилнея и посичам,

          ровя, искам, нямам срам,

          не тичам, но настигам,

          подминавам и се рея,

          за мене песен се пее,

          че страх нямам, ни орисия

          черна нявга ще ме стигне.

          Затуй не чакам смирена,

          а сама аз викам края,

          знаме нося за начало,

          мое си е, не е бяло.

          Война не почвам първа,

          но кой тоз огън иска

          върху си да изпита?

          Че знай се - аз съм буря

        и връхлитам,

      скрийте се умело,

    че аз идвам,

  наведете чело,

мило нямам!

 

20. I. 2008

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...