29.02.2008 г., 0:09

Хала се наричам аз

991 0 0
 

          Хала се наричам аз,

          вилнея и посичам,

          ровя, искам, нямам срам,

          не тичам, но настигам,

          подминавам и се рея,

          за мене песен се пее,

          че страх нямам, ни орисия

          черна нявга ще ме стигне.

          Затуй не чакам смирена,

          а сама аз викам края,

          знаме нося за начало,

          мое си е, не е бяло.

          Война не почвам първа,

          но кой тоз огън иска

          върху си да изпита?

          Че знай се - аз съм буря

        и връхлитам,

      скрийте се умело,

    че аз идвам,

  наведете чело,

мило нямам!

 

20. I. 2008

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....