Хала се наричам аз,
вилнея и посичам,
ровя, искам, нямам срам,
не тичам, но настигам,
подминавам и се рея,
за мене песен се пее,
че страх нямам, ни орисия
черна нявга ще ме стигне.
Затуй не чакам смирена,
а сама аз викам края,
знаме нося за начало,
мое си е, не е бяло.
Война не почвам първа,
но кой тоз огън иска
върху си да изпита?
Че знай се - аз съм буря
и връхлитам,
скрийте се умело,
че аз идвам,
наведете чело,
мило нямам!
20. I. 2008
Цикъл 5
© Кера Господинова All rights reserved.