Feb 29, 2008, 12:09 AM

Хала се наричам аз

  Poetry » Other
987 0 0
 

          Хала се наричам аз,

          вилнея и посичам,

          ровя, искам, нямам срам,

          не тичам, но настигам,

          подминавам и се рея,

          за мене песен се пее,

          че страх нямам, ни орисия

          черна нявга ще ме стигне.

          Затуй не чакам смирена,

          а сама аз викам края,

          знаме нося за начало,

          мое си е, не е бяло.

          Война не почвам първа,

          но кой тоз огън иска

          върху си да изпита?

          Че знай се - аз съм буря

        и връхлитам,

      скрийте се умело,

    че аз идвам,

  наведете чело,

мило нямам!

 

20. I. 2008

Цикъл 5

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кера Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...