Хан Аспарух

Край Дунава тихо и спокойно е сега,

остана само спомена и на конете грохота.

Ханът с народа си български премина реката,

заби знамето си с конската опашка в земята.

Тук ще бъде България, нашата страна,

сега и завинаги на децата ни родината!

Не послушаха братята своя роден баща,

разделиха се, всеки по своя път пое.

Великата империя разкъсаха те някога,

а той баща им ги гледаше от синьото небе.

Създаде хане ти България, нашата страна,

а виждаш ли какво става с нея ти сега?

Вие бранихте я с мечове и копие родината,

сега пустее и я разпродават за своя изгода.

Виждаш ли хане как народът ти се топи,

като снега през пролетта за жалост , уви.

Напукана е от мъка българската, майчина земя,

не ражда както някога, тъжа е земята ни сега!

А българите, те не са вече гордия  ти народ,

сега са бедни хора,тъжни  и много сами!

Младите българи заминават в чуждите страни,

изоставят родината си, свойте майки и бащи!