Романтик (Христо Костов)
403 16192
26.01.2007 г., 14:39 ч.

Хаотично 2 

  Поезия
650 0 15

Заплака слънцето с лъчи изгорени.

Снегът затрупал е оазисите във Сахара.

Без дъжд висяха облаци изсъхнали.

Предлагат блудниците без пари поквара.

 

От сълзи кървави преливат океаните.

„ Довиждане” си казват ледниците и пингвините.

Измамно  щастие просмуква се във мислите.

Със бели прахове се пълнят вените.

 

Крещяха неми в тишината.

Вселената се свива до избухване.

Звезди се нароиха по земята.

А личното е в точка на замръзване.

 

Подскачат слепи букви в книги непрочетени.

От синия екран ме гледа „ дързоста красива”.

В ядрото на земята скриха всички истини.

Светът го боядисаха във мрачно сиво.

 

Фалшиви вождове ни мамеха до втръсване.

Пророци ни предричат ново минало.

Във хората доброто е пред скъсване.

Надеждата на нейде е заминала.

 

Отново буря. Този път в главите.

Защо ли хаос властва на земята?

Не искам вече да робувам.

Май време е да почнат чудесата.

 

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??