Хаотично 2
Заплака слънцето с лъчи изгорени.
Снегът затрупал е оазисите във Сахара.
Без дъжд висяха облаци изсъхнали.
Предлагат блудниците без пари поквара.
От сълзи кървави преливат океаните.
„ Довиждане” си казват ледниците и пингвините.
Измамно щастие просмуква се във мислите.
Със бели прахове се пълнят вените.
Крещяха неми в тишината.
Вселената се свива до избухване.
Звезди се нароиха по земята.
А личното е в точка на замръзване.
Подскачат слепи букви в книги непрочетени.
От синия екран ме гледа „ дързоста красива”.
В ядрото на земята скриха всички истини.
Светът го боядисаха във мрачно сиво.
Фалшиви вождове ни мамеха до втръсване.
Пророци ни предричат ново минало.
Във хората доброто е пред скъсване.
Надеждата на нейде е заминала.
Отново буря. Този път в главите.
Защо ли хаос властва на земята?
Не искам вече да робувам.
Май време е да почнат чудесата.
© Христо Костов All rights reserved.
