8.05.2024 г., 9:24 ч.

Hапук на всички земни суети 

  Поезия » Философска
148 3 5

Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.

Захвърлил бе обноски и одежда.
Надянал бе ината – до уши,
светът страхливо уж не го поглежда,
а му завижда... Дребнички души,

извадиха парчета плат, иглите,
скроиха дреха (е, надве-натри),
а той от всеки поглед любопитен,
иззад смеха надникна... и се скри.

Зад ъгъла щом сви – душа безпътна,
тълпата дъх пое си, изрева:
И този май по истината хлътна,
ще му затрие лудата глава!

И път да няма, той ще го проправи,
напук на  всички земни суети.
Загърбил скудоумните им нрави,
от любовта се учи да лети...

 

 

 

 

 

 

 


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??