Hапук на всички земни суети
Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда.
Надянал бе ината – до уши,
светът страхливо уж не го поглежда,
а му завижда... Дребнички души,
извадиха парчета плат, иглите,
скроиха дреха (е, надве-натри),
а той от всеки поглед любопитен,
иззад смеха надникна... и се скри.
Зад ъгъла щом сви – душа безпътна,
тълпата дъх пое си, изрева:
И този май по истината хлътна,
ще му затрие лудата глава!
И път да няма, той ще го проправи,
напук на всички земни суети.
Загърбил скудоумните им нрави,
от любовта се учи да лети...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
