Характер
Разрухата дебне коварно,
темелите знаят, обаче,
че всичката мъдрост и тайни
се гушат зад ниско дуварче.
Лехите с кромид и домати
напомнят за святост предишна.
Посреща на изгрева златото
и пътят към къщата диша.
За първата копка венчана,
живяла е къщата много.
За дом със огнище избрана,
позна и добро, и тревоги.
Сега понакуцва от старост,
тормози артрит гредореда,
но ври липов чай за попара
и бъчва към лозето гледа.
Бетона до вик неразбрала,
отказва сама да се срине.
Най-крайната къща в квартала
подпира небето с комина си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
