Надявам се да не наруша съня на Вашия камерен живот,
с който да настроя струните на моята китара.
Музика, звучаща във времето с нотки подходящи
за нашето съвремие и знак на непоколебимото ни безверие
от реалността на душевността.
Надявам се и прашинки да не отхвърчат и застрашат очите Ви,
а с полъха на бели снежинки да погалят нежно душата Ви.
Ще се опитам - надявам се убедително да Ви прозвуча -
макар в съзнанието ми мистерия да кръжи,
мисълта ми да струи и се рои.
Музиката, огласяща космоса, в пространството, която лети
нека в главата ни монотонно все така да не звучи и шепти. ...