8.09.2011 г., 23:22

Харизма

657 0 0

Надявам се да не наруша съня на Вашия камерен живот,

с който да настроя струните на моята китара.

Музика, звучаща във времето с нотки подходящи

за нашето съвремие и знак на  непоколебимото ни безверие

от реалността на душевността.

Надявам се и прашинки да не отхвърчат и застрашат очите Ви,

а с полъха на бели снежинки да погалят нежно душата Ви.

Ще се опитам - надявам се убедително да Ви прозвуча -

макар в съзнанието ми   мистерия да кръжи,

мисълта ми да струи и се рои.

Музиката, огласяща космоса, в пространството, която лети

нека в главата ни  монотонно все така  да не звучи и шепти.

Надявам се с посланието на словото -

излиянията на душевността -

да отключа портала на щастието в душата Ви.

С магмата на сърцето си поне за миг неповторим

да Ви завладея

и с погледа на бяла птица - все още неизлетяла

отвъд безкрая  -

осъществяваща контакта между реалността,

тайните закони на Вселената  и силата  на съдбата,

дадена от Бог, да открива и събира поне една сродна душа.

И  нека бъда за Вас Феята на Добротата,

в сърцето Ви да изсипя шепа горещи перли,

парещи самотата, но разгарящи огъня на страстта,

очите Ви да срещнат звездни искрици, осветяващи мечтите Ви,

карайки погледа от щастие да блести,

а съдбата Ви като планински извор да ромоли

и нощта на живота Ви от нощ в ден да претвори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....