Sep 8, 2011, 11:22 PM

Харизма

  Poetry » Other
658 0 0

Надявам се да не наруша съня на Вашия камерен живот,

с който да настроя струните на моята китара.

Музика, звучаща във времето с нотки подходящи

за нашето съвремие и знак на  непоколебимото ни безверие

от реалността на душевността.

Надявам се и прашинки да не отхвърчат и застрашат очите Ви,

а с полъха на бели снежинки да погалят нежно душата Ви.

Ще се опитам - надявам се убедително да Ви прозвуча -

макар в съзнанието ми   мистерия да кръжи,

мисълта ми да струи и се рои.

Музиката, огласяща космоса, в пространството, която лети

нека в главата ни  монотонно все така  да не звучи и шепти.

Надявам се с посланието на словото -

излиянията на душевността -

да отключа портала на щастието в душата Ви.

С магмата на сърцето си поне за миг неповторим

да Ви завладея

и с погледа на бяла птица - все още неизлетяла

отвъд безкрая  -

осъществяваща контакта между реалността,

тайните закони на Вселената  и силата  на съдбата,

дадена от Бог, да открива и събира поне една сродна душа.

И  нека бъда за Вас Феята на Добротата,

в сърцето Ви да изсипя шепа горещи перли,

парещи самотата, но разгарящи огъня на страстта,

очите Ви да срещнат звездни искрици, осветяващи мечтите Ви,

карайки погледа от щастие да блести,

а съдбата Ви като планински извор да ромоли

и нощта на живота Ви от нощ в ден да претвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...