Хавайски океан бушува със рев,
танцуват хaвайки под хавайски ритъм,
смее се малко хавайско дете
и хавайска птица към Бъгария отлита.
И в пощенски плик някой слага
поличка от бананови кори,
листо от палма, хавайска тояга
и самотни хавайски сълзи.
До кокосовите орехи в хавайски пясък
хавaйка оставя стъпките си сама,
блести луната с хавайски блясък,
тази кръгла хавайска луна.
И хиляди хавайски целувки,
изпратени тайно в нощта
стъпват тихо, бавно, на пръсти
при една мила българска жена.
На г-жа Елена Ангелова (учителката ми по литература)
© Петето Всички права запазени