Хавай...

(хавайска приказка)

Океанът се синее

разлюлян във вечерта,

а Жена в червено рее

поглед син като мечта...

Бавно залезът угасва

и от Космоса сама́ –

слиза нежна и прекрасна

нощ от звездна светлина...

Бриз над водната стихия

пръсва лек прозрачен хлад –

тропик, време за магия,

щом си безразсъдно млад!...

И събрал си страст подобна

на безумния стремеж –

да преминеш хоризонта

и едва „отвъд“ да спреш...

А пресякъл хоризонта

кораб с алени платна –

прави тук нощта самотна

в приказка за любовта...

... И́ я вятърът разказва

с океанските вълни́

скрит в примамващите пазви

на хавайските жени́...

А́ко има на Земята

някъде реален Рай,

той е само в красотата

фантастична на Хавай!...

И в жените му кокетни

със гирлянди от цветя,

и в екстаза на момента

в ласките, и във страстта...

... Идват кораби мистични

оцелели в ураган –

носят дарове митични:

зла́то, янтар и тамян...

Бързо търсят кей, приста́ват,

котвени вериги с гръм

се опъват и вдълбават –

става тихо като в сън...

... Бавно залезът угасва,

разпилява цветове́ –

пада нощ тропична, ясна,

стихват бурни ветрове́...

А моряците поемат

със жените във нощта –

за да продължат поемата

приказна за любовта...

... Но една жена в червено,

като фар на този бряг,

с Времето не уморена

чака своя смел моряк...

И ще чака докогато

има вятър и вълни,

и над Океана в я́то

рее своите мечти!...

07.02.2021.