Хавай...
Хавай...
(хавайска приказка)
Океанът се синее
разлюлян във вечерта,
а Жена в червено рее
поглед син като мечта...
Бавно залезът угасва
и от Космоса сама́ –
слиза нежна и прекрасна
нощ от звездна светлина...
Бриз над водната стихия
пръсва лек прозрачен хлад –
тропик, време за магия,
щом си безразсъдно млад!...
И събрал си страст подобна
на безумния стремеж –
да преминеш хоризонта
и едва „отвъд“ да спреш...
А пресякъл хоризонта
кораб с алени платна –
прави тук нощта самотна
в приказка за любовта...
... И́ я вятърът разказва
с океанските вълни́
скрит в примамващите пазви
на хавайските жени́...
А́ко има на Земята
някъде реален Рай,
той е само в красотата
фантастична на Хавай!...
И в жените му кокетни
със гирлянди от цветя,
и в екстаза на момента
в ласките, и във страстта...
... Идват кораби мистични
оцелели в ураган –
носят дарове митични:
зла́то, янтар и тамян...
Бързо търсят кей, приста́ват,
котвени вериги с гръм
се опъват и вдълбават –
става тихо като в сън...
... Бавно залезът угасва,
разпилява цветове́ –
пада нощ тропична, ясна,
стихват бурни ветрове́...
А моряците поемат
със жените във нощта –
за да продължат поемата
приказна за любовта...
... Но една жена в червено,
като фар на този бряг,
с Времето не уморена
чака своя смел моряк...
И ще чака докогато
има вятър и вълни,
и над Океана в я́то
рее своите мечти!...
07.02.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
