Хей ти, който тази съдба ми отреди,
Ела, слез и си ме прибери!
Не смееш, страх те е нали?
Не се бой няма по-малко от мен да те боли!
Ти който с толкова мъка живота ми украси,
Ти който донесе ми само тъги,
Хайде след и в очите ме погледни,
Защо причини ми всичко това ми кажи!
Не смееш да се покажеш дори,
Криеш се за образи обвити в черни мъгли,
А щом чуеш как сърцето ми трещи,
Покриваш се в дън гори! ...