Хей ТИ!
Хей ти, който тази съдба ми отреди,
Ела, слез и си ме прибери!
Не смееш, страх те е нали?
Не се бой няма по-малко от мен да те боли!
Ти който с толкова мъка живота ми украси,
Ти който донесе ми само тъги,
Хайде след и в очите ме погледни,
Защо причини ми всичко това ми кажи!
Не смееш да се покажеш дори,
Криеш се за образи обвити в черни мъгли,
А щом чуеш как сърцето ми трещи,
Покриваш се в дън гори!
Страх те е да застанеш пред мен, нали?
Не се страхувай достатъчно ще те заболи,
За да не се сетиш нивга вече за мене ти,
И да забравиш как сияят слънчеви лъчи!
Само ми ела ти, да точно ти!
Ела и в очите празни ме погледни,
И виж в тях пламъка дали гори?
Загаснал е вече, нали?
Да! Ти го погаси!
Обсипа пламъка с безброй лъжи,
С разбити на прах мечти,
А после със сълзи го наводни!
Хей ти! Страхливо копеле,
Я ми се покажи,
Да усетиш болката ми ти,
Да вкусиш от моите отровни сълзи!
Не! Не бягай, не се крий,
Ще те намеря – разбери!
И тогава бели ще изглеждат твоите черни мъгли,
С които живота ми ТИ покри,
Ще усетиш колко силно ужилването ми боли,
И пусти ще станат твоите дни.
Зад празни обещания ли се пак покри?
Не мислиш ли че разгадавам лесно твоите лъжи?
Ако не слезеш при мен веднага ти,
Очаквай ме да ти ида на гости – ей тия дни!
© Милен Младенов All rights reserved.
