Хелоуинска песничка

Полунощ е, но горе, във стария замък,
зад прозорците още трепери жълт пламък
      и чинии и чаши дрънчат.
Самодиви с вампири вечерят на свещи,
и в косите им, вити от пръсти най-вещи,
      на луната пленен е лъчът.

                               Припев:

"За делата ни замъкът твърде е тесен!",
из устата, червени от вино и кръв,
      се излива ужасната песен:
"Да излезем и вихрим вън танца си бесен,
      да заситим там своята стръв!"

Върху масите странни блюда вдигат пара
и е страшно да видиш в посудата стара
      жаби, мишки и паяци в сос.
Под кристала на плашещо острите зъби
се разпукват и пускат отровен сок гъби,
      отвращаващи живия нос.

                               Припев:

"За делата ни замъкът твърде е тесен!"...

Но внезапно пирът фантастичен застива
и единствено чува се ивата крива
      как се гъне под вятъра с вик.
На най-главното място, виж, злата кралица
е издигнала дясна ръка в ръкавица
      от сатен по-корав от челик.

                               Припев:

"Замълчи, о тълпа от нощта по-зловеща!"
се разнася гласът й кат' звън над ковчег
      и словата й потрес посреща:
"Гости мои, мълчете, носът ми усеща,
      че сред нас се е шмугнал човек!"

Кривогледата Меб с черен бяс се озърта,
Бък в юмрук пък си свива ръката четвърта,
      Сандерин стиска кривия нож
и в главите на вещици тегне таз мисъл:
"Кой на смърт сам е себе си днеска орисал?
      Кой смущава тоз гробен разкош?"

                               Припев:

"Замълчи, о тълпа от нощта по-зловеща!"...

Прибледняло, сковано, зад пукната бъчва,
се спотайва момчето и ужас измъчва
      и раздира гърдите му с бяс.
Вляво слага ръка -- лед се лее под нея,
но седящата в края изискана фея
      го изпраща със чар във екстаз.

                               Припев:

"Как е фина, подобно на цвете, в снагата!"
той си казва, треперещ от страст и от страх;
      кат' в капан мисълта му се мята:
"И как бихме си слели устата, телата!
      Де да можеше жив да не бях!..."

Има кожа от мрамор карарски по-гладка
и очите й черни са с форма на ядка
      от отровен, но искан бадем;
Има дълги коси, от мъглата по-гъсти,
като фини висулки са нейните пръсти
     и устата й кръв са съвсем.

                               Припев:

"Как е фина, подобно на цвете, в снагата!"...

О нещастнико, кой, кой покани те тука!  
Всички стават -- зад бъчвата нещо изпука.
      "Там е живият!", викват накуп.
Зад стъклата луната смутена потръпва,
за краката фантом щом със смях те издърпва
     вледенен, вкочанясал се труп!

                               Припев:

"За делата ни замъкът твърде е тесен!",
из устата, червени от вино и кръв,
      се излива ужасната песен:
"Да излезем и вихрим вън танца си бесен,
      да заситим там своята стръв!"

И кралицата казва със кикот злокобен:
"Беше жив и да чувства и иска способен,
      но сега вече равен е нам!"
Щом до феята слагат го, той се обръща,
през снагата, пирувайки, с лъст я обгръща,
      а в очите му грее зъл плам.

                               Припев:

"За делата ни замъкът твърде е тесен!"...

Полунощ е, но горе, във стария замък,
зад прозорците още трепери жълт пламък
      и чинии и чаши дрънчат.
Самодиви с вампири вечерят на свещи,
и в косите им, вити от пръсти най-вещи,
      на луната пленен е лъчът.