Хем боли, хем сърби!
Аз няма да си легна, докато не те събудя
и всяка тичинка от цветето в сърцето ти не видя...
Понякога не те разбирам никак и до края на деня се чудя,
но смея ли да те попитам - може пък да те обидя!
Така се случва, че безмълвието ти ме дразни страшно,
а пък не искам да говориш, без да си прозрял това, което казваш...
Миналото време не ме блазни - искам те в сегашно:
моля крайния ми срок до стотната да спазваш!
Само че не винаги се пее мойта песен,
защото ти си не по-мъничък инат от мене,
от същата мая капризна си замесен,
тъй твърда е - не иска и да чува за дробене!
Смехът настава, като се омесим двама
и камъните във тестата ни безмълвно се сборичкат,
един въз друг се надхитряваме с измама,
а после съвестните чувства в нас усилно ни ровичкат...
Но гордостта ни е със сто ината върху нашите дарена,
а аз мечтая да претъпча всеки, който мога
и не понасям някого над мене - хваща ме мигрена...
Аз съм най-добрата! - чувате ли ме, за Бога?!
Опитах се да направя портрет на една моя "приятелка", която понякога забравя, че и тя е направена от същата кал, като всички нас! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
, иначе поздрав за усмиването 