Аз няма да си легна, докато не те събудя
и всяка тичинка от цветето в сърцето ти не видя...
Понякога не те разбирам никак и до края на деня се чудя,
но смея ли да те попитам - може пък да те обидя!
Така се случва, че безмълвието ти ме дразни страшно,
а пък не искам да говориш, без да си прозрял това, което казваш...
Миналото време не ме блазни - искам те в сегашно:
моля крайния ми срок до стотната да спазваш!
Само че не винаги се пее мойта песен,
защото ти си не по-мъничък инат от мене,
от същата мая капризна си замесен,
тъй твърда е - не иска и да чува за дробене! ...