18.05.2010 г., 22:48 ч.
ххх
Пусти дворове, прозорци безоки,
къщи, премазани от самота.
Вятърът вие в трите посоки,
а от четвъртата дебне нощта.
Голи дървета и сведени стрехи,
зъзнеща пейка под стари листа,
празни градини - без цвят, без утеха -
далечни мигове от красота.
Тихо ръждата на пантите стене,
грохват отчаяни стари врати.
Спряло задъхано бедното време
в люлка паяжини ляга да спи.
Мършава котка в лозниците мърка,
пази единствена спомена стар.
Тук тишината няма да сбърка,
ако се моли на тъжен олтар.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дано стихът ти е породен от чувство, явило се спонтанно при сблъсъка с обективната реалност, а не е метафора на запустението вътре в нас! Много силно предадено!
-
Много ми хареса първата строфа. И като цяло - добър стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Умело изразяване. Поздрав!