ххх
Пусти дворове, прозорци безоки,
къщи, премазани от самота.
Вятърът вие в трите посоки,
а от четвъртата дебне нощта.
Голи дървета и сведени стрехи,
зъзнеща пейка под стари листа,
празни градини - без цвят, без утеха -
далечни мигове от красота.
Тихо ръждата на пантите стене,
грохват отчаяни стари врати.
Спряло задъхано бедното време
в люлка паяжини ляга да спи.
Мършава котка в лозниците мърка,
пази единствена спомена стар.
Тук тишината няма да сбърка,
ако се моли на тъжен олтар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
