ххх
Пусти дворове, прозорци безоки,
къщи, премазани от самота.
Вятърът вие в трите посоки,
а от четвъртата дебне нощта.
Голи дървета и сведени стрехи,
зъзнеща пейка под стари листа,
празни градини - без цвят, без утеха -
далечни мигове от красота.
Тихо ръждата на пантите стене,
грохват отчаяни стари врати.
Спряло задъхано бедното време
в люлка паяжини ляга да спи.
Мършава котка в лозниците мърка,
пази единствена спомена стар.
Тук тишината няма да сбърка,
ако се моли на тъжен олтар.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
