May 18, 2010, 10:48 PM
ххх
Пусти дворове, прозорци безоки,
къщи, премазани от самота.
Вятърът вие в трите посоки,
а от четвъртата дебне нощта.
Голи дървета и сведени стрехи,
зъзнеща пейка под стари листа,
празни градини - без цвят, без утеха -
далечни мигове от красота.
Тихо ръждата на пантите стене,
грохват отчаяни стари врати.
Спряло задъхано бедното време
в люлка паяжини ляга да спи.
Мършава котка в лозниците мърка,
пази единствена спомена стар.
Тук тишината няма да сбърка,
ако се моли на тъжен олтар.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дано стихът ти е породен от чувство, явило се спонтанно при сблъсъка с обективната реалност, а не е метафора на запустението вътре в нас! Много силно предадено!
-
Много ми хареса първата строфа. И като цяло - добър стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Умело изразяване. Поздрав!