ххх
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче –
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо –
към гроба пристъпвам аз с нови ботушки.
Прегърбват се свещите, скръбно се стапят.
И двамата с брат ми сме, мамо, послушни.
Защо ми изхвърлихте стария Пижо?
В ковчега при татко ми щях да го сложа.
Разплакани хора край мене се нижат,
търкалят се думи с ожулена кожа.
А баба ми Господа свой не упреква,
удавя се стонът ù в градската врява.
Прекръствам се винаги, видя ли черква,
но помня мига, в който спрях да Му вярвам.
© Аноним All rights reserved.
