ххх3

12.03.2016 г., 18:58 ч.

Поезия » Друга

614 0 1

На Емо

Превърнах се на черна птица

и вече с гарваните грача.

Нощта е моята зеница,

а утрото ми е палача.

Кръжа. Крещя. Недоумявам

защо, кога и как се случи...

Уви, Бог отговор не дава...

а нейде вие черно куче.

Залитам. Падам. После мръква.

Денят започва отначало.

Ограбена е мойта църква.

Разпятието не е цяло.

Безумна литвам по земята

след твоите следи. Напразно.

Присмива ми се леден вятър,

с език изплезен зло ме дразни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-03-12T19:04:28+02:00

Знам, че ти е тежко и съжалявам, че точно това събитие те прави толкова чувствена поетеса! Но продължавай! Всичко, което прочетох ме впечатли! Завършеност - във всеки детайл, но и не само - преливащи, запомнящи се емоции и образи - обвързващи реалното и духовното, така че читателят не само усеща, но и "вижда" картините, които му рисуваш!