ххх3
На Емо
Превърнах се на черна птица
и вече с гарваните грача.
Нощта е моята зеница,
а утрото ми е палача.
Кръжа. Крещя. Недоумявам
защо, кога и как се случи...
Уви, Бог отговор не дава...
а нейде вие черно куче.
Залитам. Падам. После мръква.
Денят започва отначало.
Ограбена е мойта църква.
Разпятието не е цяло.
Безумна литвам по земята
след твоите следи. Напразно.
Присмива ми се леден вятър,
с език изплезен зло ме дразни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
