12.01.2024 г., 10:08

Хич не съжалявам

595 4 8

Влакът тръгна. А такааа...
Познайте... Кой ли се успа? 
Все го гоня и не стигам. 
Що така не се побирам?!

 

Май ми пречи потеклото.
Или дяволчето под леглото.
Все алармата ми спира.
А тоя мозък не увира.

 

Тежка, братко, е съдбата...
Момент... Съобщават...
Нещо май за влака...

 

Лошо, хора... Много лошо! 
Взел, че паднал от скалата. 
Аз... Освен да се прибирам. 
Хич не съжалявам...
в коловозите не влизам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Аче, Краси!
  • Карай си в кривия коловоз и така... все някой ще влезе насреща
  • С късмет си родена!!!Усмихната вечер!🐝
  • Колко съм ги гонела и скачала в движение
    Трябва да има и самоирония.
    Благодаря ви!
  • Това се казва късмет, Виолета!
    Стой далеч от коловозите и за в бъдеще.
    Хареса ми тази твоя поетична самоирония за толкова сериозни неща.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...