12.01.2024 г., 10:08

Хич не съжалявам

583 4 8

Влакът тръгна. А такааа...
Познайте... Кой ли се успа? 
Все го гоня и не стигам. 
Що така не се побирам?!

 

Май ми пречи потеклото.
Или дяволчето под леглото.
Все алармата ми спира.
А тоя мозък не увира.

 

Тежка, братко, е съдбата...
Момент... Съобщават...
Нещо май за влака...

 

Лошо, хора... Много лошо! 
Взел, че паднал от скалата. 
Аз... Освен да се прибирам. 
Хич не съжалявам...
в коловозите не влизам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Аче, Краси!
  • Карай си в кривия коловоз и така... все някой ще влезе насреща
  • С късмет си родена!!!Усмихната вечер!🐝
  • Колко съм ги гонела и скачала в движение
    Трябва да има и самоирония.
    Благодаря ви!
  • Това се казва късмет, Виолета!
    Стой далеч от коловозите и за в бъдеще.
    Хареса ми тази твоя поетична самоирония за толкова сериозни неща.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....