Химера
Химера
Не искам да ме виждаш, когато ревностно съдирам кожата си с мръсни нокти...
когато я събличам и кървят всичките ми рани.
Не мога да си позволя да се намъкнеш в нея и кръвта ми теб да мокри
слабото ми тяло Паразитно его да охрани.
Твърде тясно е за двама, съразмерна само за единия от нас,
а ти, Сиамски братко, естеството ми объркваш.
Мойта паралелна сянка, Невидимият аз,
покрит с Фекалий, в които ме забъркваш.
Безхаберно тровейки едно невинно тяло,
вариант няма да го поделим...
ти си несъвместима част от едно перфектно цяло,
доброкачествен Тумор, сифилис и СПИН.
Но си създаден единствено за мен
и ако аз те нямам, никой не може да те има.
Заклещен в кожата ми си в плен,
живеещ в самота и в мрачната ми рима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
