Хлапакът кестени търкаля
Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща
играчка. В птичите очи,
полека зима скрежна спуща
воал от скреж. Градът мълчи.
И неестествено замъкнал
немее старият квартал.
Усмивка сякаш се промъкна,
лъч немощен, но засиял.
В една притулила се локва
забравила какво е дъжд,
окъпан кестенът подскоква,
смехът хлапашки изведнъж,
перде рисува по корниза
и вятър с ласкави ръце,
макар, че зимата е близо,
от кестеновото сърце,
блести усмивката на лято
по всяка уличка, стреха...
Хлапакът тръгва си, когато,
денят раздал е, до троха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
