Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща
играчка. В птичите очи,
полека зима скрежна спуща
воал от скреж. Градът мълчи.
И неестествено замъкнал
немее старият квартал.
Усмивка сякаш се промъкна,
лъч немощен, но засиял. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up