Хлапакът кестени търкаля
Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща
играчка. В птичите очи,
полека зима скрежна спуща
воал от скреж. Градът мълчи.
И неестествено замъкнал
немее старият квартал.
Усмивка сякаш се промъкна,
лъч немощен, но засиял.
В една притулила се локва
забравила какво е дъжд,
окъпан кестенът подскоква,
смехът хлапашки изведнъж,
перде рисува по корниза
и вятър с ласкави ръце,
макар, че зимата е близо,
от кестеновото сърце,
блести усмивката на лято
по всяка уличка, стреха...
Хлапакът тръгва си, когато,
денят раздал е, до троха.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
