Хлапакът отпреди
Валя аз с пролетния дъжд
и мисли-капчици събирам.
В зениците ти изведнъж
се гмурвам, ала не намирам
хлапака слънчев отпреди.
Къде е? Скоро ли замина?
По веселите му следи
отново искам аз да мина
и да открия знак познат,
потаен знак от свидно детство,
свят на измислици богат,
изпълнен с приказно вълшебство.
Летя към теб, но няма как...
Косите ти сега сивеят.
А слънчевият, мил хлапак
съвсем наблизо, знам, живее...
И пролетният цвят красив
ще го открий. Ще ми го върне.
Той в моята душа е жив.
И чака пак да го прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
