Отварям телефонен указател, да не съм сама.

На тоз ще позвъня, на тоз, на тоз, но това по-натам в деня.

Рано е и няма с кого две думи да си кажа.

Добро утро, хора!

Тук съм, искам да съм с Вас.

Добро утро!

Ето и кафе.

От машина и джезве.

Добро утро, хлип.

Горчи кафето. 

То, то си е без това без захар.

До "N" и "O" са вече седем,

с които ще се чуя, по-после.

Засега не може.

Рано е. Много е рано.

Хлип.

На-на-на...

Рано е, много е рано.

И пак в редичката скучна, друг път

сега ми шепти:

„- Ела си вземи.

Ела на кафе. Само кафе.

Още е рано (за питие).

И хлип.

Е, чак толкова рано! Рано.

На „Д” съм отново, 

да се обадя на...

Защо ще губя време,

то раната времето ще прикрие, ще похлупи,

ще посипе отгоре.

А вътре!?

Гори и горчи.

Искам да кажа. Искам да кажа...

Здравейте!?

Хлип...

А ти сигурно искаш да чуеш, че някой се сеща за теб, но не точно аз.

„Широко легло и лед, и извивки и... Теа.

Защо ли не се видях в картинката. 

Иначе легнах.

Това се чака от мен.

Добро утро!

И аз съм тук. Не ме ли виждате?

Улицата гъмжи от коли и народ.

Изпили са си събуждането.

Здравейте!