Хлип
Отварям телефонен указател, да не съм сама.
На тоз ще позвъня, на тоз, на тоз, но това по-натам в деня.
Рано е и няма с кого две думи да си кажа.
Добро утро, хора!
Тук съм, искам да съм с Вас.
Добро утро!
Ето и кафе.
От машина и джезве.
Добро утро, хлип.
Горчи кафето.
То, то си е без това без захар.
До "N" и "O" са вече седем,
с които ще се чуя, по-после.
Засега не може.
Рано е. Много е рано.
Хлип.
На-на-на...
Рано е, много е рано.
И пак в редичката скучна, друг път
сега ми шепти:
„- Ела си вземи.
Ела на кафе. Само кафе.
Още е рано (за питие).
И хлип.
Е, чак толкова рано! Рано.
На „Д” съм отново,
да се обадя на...
Защо ще губя време,
то раната времето ще прикрие, ще похлупи,
ще посипе отгоре.
А вътре!?
Гори и горчи.
Искам да кажа. Искам да кажа...
Здравейте!?
Хлип...
А ти сигурно искаш да чуеш, че някой се сеща за теб, но не точно аз.
„Широко легло и лед, и извивки и... Теа.
Защо ли не се видях в картинката.
Иначе легнах.
Това се чака от мен.
Добро утро!
И аз съм тук. Не ме ли виждате?
Улицата гъмжи от коли и народ.
Изпили са си събуждането.
Здравейте!
© Tea Filipova All rights reserved.
