2.05.2007 г., 9:45 ч.

Хлябът 

  Поезия
717 0 7


След преброяването

Хлябът

Лежа... Придремвам
с вестник в ръката...


     ***
Искрица блесна - светулка зелена.
Трепна гората в миг озарена.

Не шумва шумка. Не диша вятър.
Долу, в селцето, вечеря спрятат.

Като светулки - прозорци светят.
Шетат снахите, дедовци седят

на тънко мезе, с вино червено
лекуват старост. Сърце ранено.

Хортуват тихо. Кротко засмиват.
От мъдростта Хим - Младо отпива...

ПревАля вече - време за сън е.
"С петлите" - рече - "ще станем, сине.

Ниви, добитък - все назе чакат.
Не за молитва - за оран плачат..."


             ***
... Събудих се потен. Бучи главата.
"Монитор" смачкан лежи в краката.

Със топ да гръмна, не ще ме чуят!
В 108 села сал ветер дуе,

във 300 други - по десет кретат...
Загива Хлябът! Крещя потресен...


             ***
И... шумва шумка. Въздиша вятър.
Умре селцето! И цело в Мрак е...

17.04.2001

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??