Хората ще чукат на дърво
И не знам кога и как, дали,
мога само да ти обещая,
че ще спре, че няма да боли,
но далеч не обещавам рая.
Свикнала си. Ад е като ад.
Няма и какво да те учуди.
И от опит знаеш как горят
в огън безразсъдни пеперуди.
Пътят ни осеян е сега,
с камъни, по-остри от ками са.
Преглътни я своята тъга,
аз, душа съм твоята Алиса,
вярвам в чудеса и даже скрих,
мъничко от любовта си свята.
светлата искра на пламнал стих,
ще ни грее тихо. Вдън земята,
вдън морето... Без лъжи за рай,
цялото небе ще бъде наше
и звездите. Само помечтай...
Не обича, който е уплашен.
Любовта ми ще ни промени.
тя ми е звездата и Всемира.
Дай, душа и своите вини...
Ти си тази, дето не умира.
Аз дори и да умра, какво?
мракът вън ще поскимти обиден.
Хората ще чукат на дърво:
Луда бе, добре, че си отиде!
Ти, душа, обичай вместо мен,
ако не забравиш, спомени ме,
в нежен стих, за него отреден,
но мъгляво... никога по име...
https://youtu.be/KoVZ-fRft7g?si=Gs4UV0-s_SZFtcRf
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
