670301 (Павлина Гатева)
1387 361
27.01.2011 г., 1:33 ч.  

Хоро ІІ 

  Поезия » Друга
727 0 3

Заблудата  подскача

с криле на пеперуда,

захвърлила безсрамно

разкъсана тъга.

Оглежда се във извора

на свойта тиха лудост

и къпе се в надежда

и бяла светлина.

 

Заблудата е свежа
и силно те вълнува,

от чашата със радост

накара те. Отпи.

Любовно се отдаваш

с младежка непринуда,

изтрил във паметта си

болезнени следи.

 

Не я дебни зад храста
дали ще се препъне

и в извора лъжовен

и теб ще завлече.
Това е неминуемо,

ако желаеш чудото.

И сам ù даваш сватбеното

сребърно венче.

 

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??