Хоро ІІ
Заблудата подскача
с криле на пеперуда,
захвърлила безсрамно
разкъсана тъга.
Оглежда се във извора
на свойта тиха лудост
и къпе се в надежда
и бяла светлина.
Заблудата е свежа
и силно те вълнува,
от чашата със радост
накара те. Отпи.
Любовно се отдаваш
с младежка непринуда,
изтрил във паметта си
болезнени следи.
Не я дебни зад храста
дали ще се препъне
и в извора лъжовен
и теб ще завлече.
Това е неминуемо,
ако желаеш чудото.
И сам ù даваш сватбеното
сребърно венче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
