17.06.2021 г., 18:20

Храбрец

614 0 0

Тъй съм храбър, тъй съм смел,

сякаш в сабя съм се клел.

Тигър, лъв, пантера,

всички съм заключил във килера.

Даже в избата редя

слон до слона, носорога до боá.

 

Рано, рано вчерашния ден

тръгвам с трици да ловя елен.

Бор до бора, храст до храст,

бодро крача, стъпвам аз.

Дупка тъмна - страшна паст,

я да бръкна в нея аз.

Някой писна, пукна клечка.

Леле, мале, черна мечка!

Чувствам много ѝ се нрави

мойта кожа да ощави.

Мъдро скокнах, хукнах аз,

бързо, бързо та у нас.

 

А пък селската кметица

прихва с' сЪлзи, с глас се смее:

"Туй е малката къртица,

в тази дупка тя живее."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...