17.06.2021 г., 18:20

Храбрец

619 0 0

Тъй съм храбър, тъй съм смел,

сякаш в сабя съм се клел.

Тигър, лъв, пантера,

всички съм заключил във килера.

Даже в избата редя

слон до слона, носорога до боá.

 

Рано, рано вчерашния ден

тръгвам с трици да ловя елен.

Бор до бора, храст до храст,

бодро крача, стъпвам аз.

Дупка тъмна - страшна паст,

я да бръкна в нея аз.

Някой писна, пукна клечка.

Леле, мале, черна мечка!

Чувствам много ѝ се нрави

мойта кожа да ощави.

Мъдро скокнах, хукнах аз,

бързо, бързо та у нас.

 

А пък селската кметица

прихва с' сЪлзи, с глас се смее:

"Туй е малката къртица,

в тази дупка тя живее."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...